самоизлъгвало

Речник на българския език

1. самоизлъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгвало е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизлъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизлъгвало е производна форма на самоизлъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизлъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизлъгвало е производна форма на самоизлъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).