самоизлъгвала си

Речник на българския език

1. самоизлъгвала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъгвала си е производна форма на самоизлъгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизлъгвала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъгвала си е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизлъгвала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъгвала си е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).