самоизлъгвала

Речник на българския език

1. самоизлъгвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъгвала е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизлъгвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъгвала е производна форма на самоизлъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизлъгвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоизлъгвала е производна форма на самоизлъгвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоизлъгвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизлъгвала е производна форма на самоизлъгвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).