самоизлъгва

Речник на българския език

1. самоизлъгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизлъгва е производна форма на самоизлъгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизлъгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизлъгва е производна форма на самоизлъгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизлъгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизлъгва е производна форма на самоизлъгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).