самоизлъгал е

Речник на българския език

1. самоизлъгал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгал е е производна форма на самоизлъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизлъгал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгал е е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).