самоизлъгало си

Речник на българския език

1. самоизлъгало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгало си е производна форма на самоизлъжа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъгало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгало си е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).