самоизлъгало е

Речник на българския език

1. самоизлъгало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгало е е производна форма на самоизлъжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъгало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгало е е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).