самоизлъгало

Речник на българския език

1. самоизлъгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизлъгало е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизлъгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизлъгало е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).