самоизлъгали

Речник на българския език

1. самоизлъгали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизлъгали е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизлъгали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизлъгали е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).