самоизлъгала

Речник на българския език

1. самоизлъгала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизлъгала е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизлъгала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоизлъгала е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).