самоизлъгал

Речник на българския език

1. самоизлъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизлъгал е производна форма на самоизлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизлъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизлъгал е производна форма на самоизлъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).