самоизключвало

Речник на българския език

1. самоизключвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизключвало е производна форма на самоизключвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизключвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизключвало е производна форма на самоизключвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизключвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизключвало е производна форма на самоизключвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизключвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизключвало е производна форма на самоизключвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).