самоизключвал

Речник на българския език

1. самоизключвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизключвал е производна форма на самоизключвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизключвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизключвал е производна форма на самоизключвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизключвал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизключвал е производна форма на самоизключвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизключвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизключвал е производна форма на самоизключвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).