самоизключва

Речник на българския език

1. самоизключва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизключва е производна форма на самоизключвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизключва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизключва е производна форма на самоизключвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизключва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизключва е производна форма на самоизключвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).