самоиздържаха

Речник на българския език

1. самоиздържаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоиздържаха е производна форма на самоиздържам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоиздържаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоиздържаха е производна форма на самоиздържам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).