самоиздържах

Речник на българския език

1. самоиздържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоиздържах е производна форма на самоиздържам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоиздържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоиздържах е производна форма на самоиздържам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).