самоиздържал съм

Речник на българския език

1. самоиздържал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал съм е производна форма на самоиздържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздържал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал съм е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиздържал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал съм е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).