самоиздържал си

Речник на българския език

1. самоиздържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал си е производна форма на самоиздържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал си е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиздържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал си е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).