самоиздържал е

Речник на българския език

1. самоиздържал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал е е производна форма на самоиздържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздържал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал е е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиздържал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал е е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).