самоиздържало съм

Речник на българския език

1. самоиздържало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало съм е производна форма на самоиздържам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздържало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало съм е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиздържало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало съм е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).