самоиздържало си

Речник на българския език

1. самоиздържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало си е производна форма на самоиздържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало си е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиздържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало си е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).