самоиздържало

Речник на българския език

1. самоиздържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздържало е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоиздържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоиздържало е производна форма на самоиздържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоиздържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоиздържало е производна форма на самоиздържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).