самоиздържали

Речник на българския език

1. самоиздържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоиздържали е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоиздържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоиздържали е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоиздържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоиздържали е производна форма на самоиздържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоиздържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоиздържали е производна форма на самоиздържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).