самоиздържала

Речник на българския език

1. самоиздържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоиздържала е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоиздържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоиздържала е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоиздържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоиздържала е производна форма на самоиздържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоиздържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоиздържала е производна форма на самоиздържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).