самоиздържал

Речник на българския език

1. самоиздържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздържал е производна форма на самоиздържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоиздържал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоиздържал е производна форма на самоиздържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоиздържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоиздържал е производна форма на самоиздържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).