самоиздигнете

Речник на българския език

1. самоиздигнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самоиздигнете е производна форма на самоиздигна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самоиздигнете — повелително наклонение, мн. ч.

самоиздигнете е производна форма на самоиздигна (повелително наклонение, мн. ч.).