самоиздигнело

Речник на българския език

1. самоиздигнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоиздигнело е производна форма на самоиздигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоиздигнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоиздигнело е производна форма на самоиздигна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).