самоиздигнат

Речник на българския език

1. самоиздигнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоиздигнат е производна форма на самоиздигна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоиздигнат — мин. страд. прич. м. р.

самоиздигнат е производна форма на самоиздигна (мин. страд. прич. м. р.).