самоиздигнала

Речник на българския език

1. самоиздигнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоиздигнала е производна форма на самоиздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоиздигнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоиздигнала е производна форма на самоиздигна (мин. деят. св. прич. ж. р.).