самоиздигнал

Речник на българския език

1. самоиздигнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоиздигнал е производна форма на самоиздигна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоиздигнал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоиздигнал е производна форма на самоиздигна (мин. деят. св. прич. м. р.).