самоизграждал

Речник на българския език

1. самоизграждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизграждал е производна форма на самоизграждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизграждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизграждал е производна форма на самоизграждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизграждал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизграждал е производна форма на самоизграждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизграждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизграждал е производна форма на самоизграждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).