самоизградило

Речник на българския език

1. самоизградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизградило е производна форма на самоизградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизградило е производна форма на самоизградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).