самоизградил

Речник на българския език

1. самоизградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизградил е производна форма на самоизградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизградил — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизградил е производна форма на самоизградя (мин. деят. св. прич. м. р.).