самоизбирало е

Речник на българския език

1. самоизбирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизбирало е е производна форма на самоизбирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизбирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизбирало е е производна форма на самоизбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизбирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизбирало е е производна форма на самоизбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).