самоизбирало

Речник на българския език

1. самоизбирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизбирало е производна форма на самоизбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизбирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизбирало е производна форма на самоизбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизбирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизбирало е производна форма на самоизбирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизбирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизбирало е производна форма на самоизбирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).