самоизбирал

Речник на българския език

1. самоизбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизбирал е производна форма на самоизбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизбирал е производна форма на самоизбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоизбирал е производна форма на самоизбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоизбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоизбирал е производна форма на самоизбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).