самозащитяло

Речник на българския език

1. самозащитяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозащитяло е производна форма на самозащитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозащитяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самозащитяло е производна форма на самозащитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).