самозащитил си

Речник на българския език

1. самозащитил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозащитил си е производна форма на самозащитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозащитил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозащитил си е производна форма на самозащитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).