самозащитил е

Речник на българския език

1. самозащитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозащитил е е производна форма на самозащитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозащитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозащитил е е производна форма на самозащитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).