самозащитило си

Речник на българския език

1. самозащитило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозащитило си е производна форма на самозащитя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозащитило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самозащитило си е производна форма на самозащитя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).