самозащитило е

Речник на българския език

1. самозащитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозащитило е е производна форма на самозащитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозащитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозащитило е е производна форма на самозащитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).