самозащитили

Речник на българския език

1. самозащитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самозащитили е производна форма на самозащитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозащитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самозащитили е производна форма на самозащитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).