самозащити

Речник на българския език

1. самозащити — мн. ч.

самозащити е производна форма на самозащита (мн. ч.).

2. самозащити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозащити е производна форма на самозащитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. самозащити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозащити е производна форма на самозащитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. самозащити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозащити е производна форма на самозащитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. самозащити — повелително наклонение, ед. ч.

самозащити е производна форма на самозащитя (повелително наклонение, ед. ч.).