самозащитеше

Речник на българския език

1. самозащитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самозащитеше е производна форма на самозащитя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самозащитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самозащитеше е производна форма на самозащитя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).