самозащители

Речник на българския език

1. самозащители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозащители е производна форма на самозащитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозащители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозащители е производна форма на самозащитя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).