самозатоплял е

Речник на българския език

1. самозатоплял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял е е производна форма на самозатоплям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатоплял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял е е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самозатоплял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозатоплял е е производна форма на самозатоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).