самозатоплеше

Речник на българския език

1. самозатоплеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самозатоплеше е производна форма на самозатопля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самозатоплеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самозатоплеше е производна форма на самозатопля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).