самозатоплели

Речник на българския език

1. самозатоплели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самозатоплели е производна форма на самозатопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самозатоплели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самозатоплели е производна форма на самозатопля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).