самозатворил съм

Речник на българския език

1. самозатворил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозатворил съм е производна форма на самозатворя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатворил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самозатворил съм е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).