самозатворил си

Речник на българския език

1. самозатворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозатворил си е производна форма на самозатворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самозатворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самозатворил си е производна форма на самозатворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).